- Мамо, искам да се женя. - Рано ти още, сине, малък си! - Как малък, на 38 години съм! - Ама нали се бяхме разбрали, че няма да се жениш преди да завършиш осми клас?

Лежа си на дивана, чете си вестник, с едно око следя и мача по телевизията, пийвам си биричката, хапвам си чипс, с единия крак галя кучето - и влиза жената и започва да ми се кара, че нищо не правя!

Звъни телефона. - Ало… А, такова, Ленчето, може ли? - Тя не е вкъщи. - Знам, че не е вкъщи, тя е при мене, просто питам: може ли?

И живяха дълго и щастливо. А после се срещнаха.

- Винаги ли ще ми бъдеш верен? И няма да погледнеш друга? - Успокой се. Ти си моята годеница и ще си останеш такава завинаги...