Всеки ден трите мечета на Баба Меца си играели на горската полянка. Един ден заека минавайки от там им подвикнал:

- Аз на Вас майка ви ще е*ба някой ден!

Мечетата решили да си замълчат и да не казват на Баба Меца за случилото се, но след като същото се повторило няколко пъти поред казали на майка си и тя отсякла:

- Такааа ли говори този заек? Ще я видя аз тая работа! Следващия път като отидете на полянката, аз ще се скрия в храстите.

Така и направили – на следващия ден мечетата заиграли на полянката, а мечката зачакала заека в храстите. И заека като по чесовник минал покрай мечетата и отсякъл:

- Аз на Вас майка ви ще е*ба някой ден!

И Баба Меца го подгонила яростно с думите:

- Ти каквоооо!

И започнало голямо бягане. Заека бяга, Баба Меца го гони. Бягали, бялаги, прескачали през храсти и дървета и нещеш ли Баба Меца се заклещила на един чвор на едно дърво. Заека виждайки неповторимата възможност, опъва Баба Меца най-безсърдечно. След което отишъл до главата й, и на ушенце и прошепнал:

- Аз можех и по – рано, ама да не е пред децата!