Едно време Денят на детето се отчиташе с "рисунки върху асфалта". – Сега е невъзможно – няма здрав асфалт никъде.

- Да. Да. Да. Да.. - Какво ти е? - Не ми пречи! Утре ще ходя в гражданското. Да, да, да...

- Обичаш ли туршия? - Не, не мога да я ям. - Защо? - Главата ми не влиза в буркана. А и да влезе, ми люти на очите.

- Ало, това ли е номер: осем, пет, четири, осем, две, шест? - Не, да, да, да, не, да.

- Не му е лош испанския, само произношението му е някак напрегнато. - Ами как няма да е, като три години учебника му е седял в тоалетната.