- За активно участие в сватби.
- Как да го разбирам?
- Ами във всички сватби все аз бях годеникът.
Ако дъжда можеше да измие болката, вятъра да разсее всички наши съмнения, слънцето да сгрее душите ни, изобщо нямаше да има нужда от ракия.
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: - Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? - Помня. - Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? - Спомням...
– Кире, как е новата мацка? – Първоначално я погледнах с недоверие. Но после като видях, как метна бидона с джибрите и потегли към казана си рекох - това е моят човек...
Детството свършва в момента, в който родителите ти започнат да крият ракията от теб…
Бог - на Адам: - Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни! Влиза Адам в храстите и вика оттам: - Готово, а сега, какво...