Ако дъжда можеше да измие болката, вятъра да разсее всички наши съмнения, слънцето да сгрее душите ни, изобщо нямаше да има нужда от ракия.

Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: - Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? - Помня. - Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? - Спомням...

– Кире, как е новата мацка? – Първоначално я погледнах с недоверие. Но после като видях, как метна бидона с джибрите и потегли към казана си рекох - това е моят човек...

Детството свършва в момента, в който родителите ти започнат да крият ракията от теб…

Бог - на Адам: - Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни! Влиза Адам в храстите и вика оттам: - Готово, а сега, какво...