Жаргонен сонет



Езикът ни, брат, е адски готин -

за плямпане направо е трепач!

То мухабети, лафове страхотни -

пинизи и за густо, и за плач!

Но най ги кльопам звънките му звуци,

когато се попържаме - върха!

Надай уше и те ти кеф на буци -

фелацио жестоко за духа!

Език на Кондьо, Джаго и Камата,

на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!

Ти, намбър уан от всички на земята,

каква ли почест аз да ти отдам?

... След всичкото, което прозвуча,

ще взема в твоя чест да помълча.