Срещат се двама: - Как е? - Тъщата умря. Падна в кладенеца. - Съболезнования, така мъка. Но нали разправяше, че ви е пресъхнал кладенецът. - Да, мъка беше... едва успях да го допълня, дока...

- Моята тъща ни идва на гости все в един и същ ден, и аз винаги я чакам с нетърпение. - А кога идва? - На 29-ти февруари.

И така не е зле!.. Помислих си аз, хвърляйки чехъл по котката, а улучвайки тъщата в челото.

- Не мога да разбера защо хората говорят толкова лошо за тъщите си и все гледат да им правят някакви кални номера... Аз пък моята много си я уважавам, редовно й нося цветя, боядисвам оградката, лъскам...

Двойна мъка: жената напусна, а тъщата остана.