Първи януари, вечерта: - Генко, абе какво става с теб? - Защо? - Звъня ти първия път, някаква жена ми обяснява за мъглата. Звъня втори път - некъв полицай обяснява, че си арестуван. Звъня трети...

Генко се опитва да влезе в театъра. - В пияно състояние, господине, не може да ви пуснем в театъра. - А онзи там защо пуснахте? - Това е артист, той ще играе.

Срещат се приятели, които не са виждали години. - Генко, чух че си се оженил. Как е съпружеския живот? - Като театър е... то са едни сцени!

Генко: - Мога с часове да се любувам на моята спяща жена. - Защо пък точно на спяща? - Толкова е прекрасна, когато мълчи...

Когато Генко се убеди, че няма жена, а съкровище, той реши да я даде на държавата.