Жената: - Трябва сериозно да си поговоря с теб. Генко: - Ти започвай, а аз ще изтичам до магазина за биричка.

Генко често се будеше нощем, сваляше сватбената халка и се радваше на свободата. После я слагаше обратно, гушваше жената и заспиваше.

- Генко, а ние богати ли сме душевно?! - Не, скъпа, богати сме духовно, а душевно сме болни...

Жената на Генко казва: - Скъпи, нашата прахосмукачка вече съвсем не смуче. - Интересно, а от кой ли е взела пример.

Генко се прибира много късно и казва на жена си: - Скъпа, никога няма да се сетиш къде бях! - Със сигурност ще се сетя, но първо да чуя твоята версия.