Представяш ли си, влизам в стаята… А там - той! Погалва ме по косите… А там - пърхот! – Стига де, отдалече не се забелязва! - Добре, а после ме хваща за ръката… А там - мазоли! – Стига де, не е сме...

- Защо мълчиш, кажи ми нещо за себе си. - Ми, виждаш, стеснителен съм, ако ми беше пуснала, до сега даже вече да съм си тръгнал…

Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...

Тя: - Мисля, че пи достатъчно. Той: - Мисля, че грешиш, все по-хубава жено.

- Госпожице, много ми харесвате! Какво ще правите следобед? - Предполагам ще си бръсна краката.