Не знам защо ругаят по градския транспорт. Ето днес в трамвая така се бях натиснал две мацки, че за малко да свърша.

Дааа… Още сто грама инвестиции и ставам недвижимост…

На Дупница на географията...

Животът е като кутия шоколадови бонбони – никога няма да разбереш, мил ли си е ръцете опаковчика…

- Извинявай, но не съм чула, че си звънял. - Дреме ми. - Да, и аз си помислих същото, като видях 28 пропуснати.