3 Март 1950

95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.

- Страшна работа беше ви казвам, ебах ти войната, ебах ти чудото.

Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?

- От прекосяването на Дунава.

- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви еба лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Ебах ти водата, ебах ти студа, ебааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да еба, аз за къв хуй са намокрих, бе да са еба в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, ебах ти и гоненето, ебах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?

- В пети.

- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.

Ебааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.

- А в Плевенската епопея, участвахте ли?

- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям хуй ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти еба тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.

- А на Шипка бяхте ли?

- И там бях. Там голям хуй ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо ебане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега

щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.