"
А аз си мислех, че на улицата с Червените фенери проявяват снимки.
167 прегледа
Тя толкова плака, че после цялото и лице беше в плака...
Хората често ме сравняват с Бог! Казват ми: - Господи, ти ли си отново?
Истинско щастие - когато в полунощ бягаш в тъмните улички от двуметров мъж с нож, той стига все по-близо и близо, накрая те настига, поглежда те и казва: "Извинявай, приятел, припознал съм се.."
Животът трябва да се изживее така, че да те е срам да разказваш, но да е приятно да си спомняш.
Айде сега, ББ като е направил такива хубави магистралки - да си хваща пътя.