- Какво взимаш при безсъние? - Чаша ракия на всеки час. - И след това заспиваш? - Не, но така безсънието е по-весело.

Тя се обади на сутринта. Плака, моли се, кълнеше се в любов. Аз мълчах. И мислех: - "Къде съм се напил снощи, коя ли е тая и от къде ми има телефона".

- Ей, комшу, ела да пийм по някой ракия! - А, не ми се пие точно сега. - Така ли?!?!... А сега?

- Отивам на риба, искаш ли да дойдеш с мен? - Искам, но не умея... - Че какво има толкова? Просто наливаш и пиеш...!

Когато я видях за първи път, усетих нещо… Но когато я видях сама да разтоварва бидоните с джибри и да зарежда казана, вече разбрах: - ТОВА е Любов…