Колкото повече остарявам, толкова повече години до пенсия ми остават.

Пернишката версия на "Камък, ножица, хартия" е "Нож, бахур, лютеница". Ножът срязва бахура, бахурът покрива лютеницата, лютеницата омазва ножа.

Понякога се чувствам безполезен, но след това се замислям, че дишам, като по този начин образувам въглероден диоксид за растенията.

Това "панелките" са странно нещо - пръднеш на първия етаж, чуват те на 6-тия... особено нощно време!

Афоризмът едва ли не е най-добрата форма на философските размисли. ТОЛСТОЙ