Роден съм да ходя по кръчмите, принуден съм да ходя на работа.

Тя се обади на сутринта. Плака, моли се, кълнеше се в любов. Аз мълчах. И мислех: - "Къде съм се напил снощи, коя ли е тая и от къде ми има телефона".

- Би ли искал внезапно да се озовеш в бъдещето? - Да. - Ето, донесъл съм два литра ракия...

- Ей малкия, не те ли е срам да пушиш? На колко си години? - На седем. - И кога захапа цигарата? - Не си спомянм тогава бях много пиян.

Какъв пияница си, ако на другия ден не те е срам.