Срещат се на онзи свят двама учители. Единия казва: - Най-после да може да си отдъхнем от тези шантави ученици. Тук е толкова спокойно! Другия: - Наистина. И при това не сме в рая!

Все се чудя - защо балерините все играят на пръсти? Не е ли по-лесно просто да вземат по-високи балерини?

- Край, това е! Писна ми от това безкрайно пиянство, тъпи флиртове, безмислени разговори и постоянна сънливост... Най-после почвам нещо смислено. - Какво, свърши ли отпуската? - Не, започва!

- Кога в спора се ражда истината? - Когато в спора се включи и началника!!!

Когато тя му призна, че не е художничка, а бояджийка, той въздъхна с облекчение: "Уф, и аз не съм бижутер, а фаянсаджия!"