Понякога чувам гласове... после си спомням, че живея в панелен блок.

Ужасът, когато от компа ти започне да се издига тънка струйка дим към тавана и по гърба ти започне да се стича тънка струйка пот към г*за.

Жените усещаме всичко. Всяка промяна, всеки нюанс в общуването, настроението, всяка лъжа. Жените чувстваме всичко. Освен моментът, в който трябва да млъкнем!

- Здрасти, Жоре, как си? - Не се радвай - добре съм!

Върха на ревността: - Къде си? - Ами в църквата. - Дай ми попа да го чуя!