- Аз обичам естествените момичета. - Какво ще рече това? - Ами отиваш и питаш: "Госпожице, искате ли да прекарате с мен нощта?" A тя: "Естествено!"

Свободна ли си довечера? - Свободна съм. - Супер, тъкмо да си починеш малко.

- Не намираш ли, че имам великолепна талия, скъпи? - О, да! - И сини като лазур очи? - О, да! - И златисти като пшеница коси? - О, да! - Ах, скъпи! Как знаеш да говориш на жените!

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

Тя ми позвъни рано сутринта, кълнеше се, че ме обича, че не може без мен, и че аз съм всичко за нея на този свят... А аз, държах телефона мълчешком, без да проговоря, и се чудех... Къде се напих снощи...