Аз съм българче щастливо -

купих си апартамент!

Май стените са накриво,

но нали си е за мен!



Кредита е първа стъпка -

почваш с банката борба.

То си е голяма тръпка,

ако жив си след това.



Чакаш смело кота било.

с други думи - груб строеж.

И ти става много мило,

сякаш с болка ти растеш.



После идва дограмата -

пее твоето сърце.

Кондензира по стената,

но си имаш PVC.



Ето майсторите сръчно

ще шпакловат две стени.

Обясняват ти научно

всички нови кривини.



После плочки, гипс-картони,

майстор нов и нов късмет -

пренарежда без фасони

уж прекрасния паркет.



Иде шкаф, след него втори -

тук очукан, там сгрешен.

Но със майстор не се спори -

той е майстор, ти кретен.



И накрая, без съмнение,

си щастливец, ако ток,

след година закъснение,

има в новия ти блок...

Ех ти българче щастливо

пак си стъпило накриво.



Туй че майстор те люлее

в мрежата си и ти пее -

то е песен безобидна.

Виж кво става, рожбо свидна,

щом банкерът те налази.

Нека Господ да те пази

от горещия му дъх във къдриците ти черни!

Помислите му са скверни

и туй дето ти убива,

докат в скута му седиш,

не е на майстора теслата,

ни е кирка, ни лопата.

То е друг вид инструмент -

кредит за апартамент.