Бай Ганьо отива на запад. Влиза в една закусвалня и си поръчва чиния с боб. По едно време чува някакъв gsm да звъни. Поглежда към другата маса и скива един американец да говори на ръката си. Полюбопитствал и отишъл до масата му:

- Как говориш бе Джо, нямаш телефон в ръката?

- Ние сме много по-напред от Вас българите, имам чипове под ноктите на кутрето и палеца. От кутрето говоря, а през палеца слушам - ухилил се доволен американеца.

- Брей маму стара – почесъл се по вратъ бай Ганьо и се върнал на масата си.

Тъкмо довършвал боба, пак чул телефонен звън. Зад него седял един японец и си говорил просто ей така.

- Ти пък как говориш, къде ти е телефона? – завъртял се към него българина

- Ами аз имам чипове в устата, микрофона ми е в долната челюст, а слушалката в горната, дори и от американците сме по-напред.

Бай Ганьо нищо не можал да каже, вдигайки си дисагите да си ходи, така се изпърдял, че от кухнята го чули.

- Какво беше това? - опулен го попитал японеца

- Току що изпратих факс на село...