"
Бай Пешо вече няколко години е сигурен пазач на ябълковата градина на село. Лунна нощ, вижда той силует, който се качва на едно дърво. Застанал отдолу нашият и чака. С една връв надолу се спуска един чувал, пълен с ябълки и след него в тъмното слиза крадеца. На последния чатал, преди да скочи, добре разкраченият айдук, бай Пешо го барва здраво за мъдете и пита в тъмното:
- Кой си ти бе?
Никакъв отговор. Бай Пешо стиска още по здраво и пита:
- Как се казваш, къде живееш?
Тишина... Бай Пешо стиснал мнооого яко, чак му протекло на ръката и пита:
- Име, фамилия и от къде си? Бързо!!
Съвсем измъчен и приглушен глас:
- Гошо съм..
- Ми що мълчиш като путка бе?
- Ами бях ням допреди няколко секунди!
- Кой си ти бе?
Никакъв отговор. Бай Пешо стиска още по здраво и пита:
- Как се казваш, къде живееш?
Тишина... Бай Пешо стиснал мнооого яко, чак му протекло на ръката и пита:
- Име, фамилия и от къде си? Бързо!!
Съвсем измъчен и приглушен глас:
- Гошо съм..
- Ми що мълчиш като путка бе?
- Ами бях ням допреди няколко секунди!
219 прегледа