– Къде беше бе, два дена ти звъня и все "абоната не отговаря"? – Ами аз си увивам телефона с фолио, за да не ми се облъчва мозъка. – Знаеш ли, малко късно си се сетил за тази процедура…

От близката горичка се разнесе звънлив момински смях, който постепенно премина в женски.

Мъжът (сънено): - Скъпа, изключи телевизора. - Не мога, в киното сме.

Мъжът казал... Мъжът ударил с юмрук по масата... Мъжът си събира вещите под балкона!!!

- Скъпи! За какво мислиш сега? - За нищо особено... - Мисли за мен тогава!! - Това и правя!