Тя: - Защо вие мъжете не знаете, какво искаме ние, жените? Той: - А защо вие знаете, какво искаме ние, но не го правите?

- Скъпа, аз захвърлих всичко заради теб!... - Да скъпи, знам. - А знаеш ли къде?

Мрънкам нещо на мъжа си (без повод)… Той ме поглежда с умиление и казва: - Не ти издържа психиката вече, нали? Точно, когато помислих, че все още има надежда за мир вкъщи той добави: - Не ти издърж...

- Е, добре де. Не съм права, но можеш все пак да ми поискаш прошка?

Тананикам си - "Злато мое." Жената се усмихва, мисли, че става дума за нея!