Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.

"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"

Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:

"Добро утро шефе, честит рожден ден!"

И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:

"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".

И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:

"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"

И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:

"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"

И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...