НОСТАЛГИЯ ПО СОЦИАЛИЗМА: - Ей, човече, спомням си навремето майка ми ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти...

И създал Бог жената, вдъхнал в нея живот и ѝ прошепнал на ухото: - Не хаби горивото! Пили бавно...

Любовта от пръв поглед идва след втората бутилка…

Отново погледнах в тези очи и прошепнах: - Ти си най-хубавото нещо в живота ми. Усмихнах се. И се отдалечих от огледалото…

- Ела да ме прибереш. - Къде си? - В канавката. Точно под луната..