- Знаеш ли, откакто загубих ключа от мазето, не съм чула една лоша дума от мъжа си. - И дори не ти се сърди? - Това не знам. Той още е в мазето.

- Искам да поговоря с теб за доста неща, - казва жената. - Вероятно, за тези, които нямаш.

Като се разкрачиш виждам звездите отгоре...

Младостта би била едно чудесно състояние, ако идваше малко по-късно в живота.

- Не съм истеричка! - Да бе, докато спях се скара два пъти с мен!