"
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк

- Ела при мен - каза вълкът.

Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.

- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.

Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
74 прегледа

Оцени този виц

/ 5 ( гласа)

Сподели

Копирано!

📚 Подобни вицове

Герои

Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица. Придърпва я в храстите и й шепне на ухото: – Мечтаеш ли за голяма и чиста любов? – Да. Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчиц...

Герои

- Динамитът всъщност е открит от Чък Норис с цел лекуване на стомашно разтройство.

Герои

Седи Чапаев в щаба. Връхлита Петка и крещи: - Чапаев, към нас идват немците! Какво да правим? Чапай се замисля за минута и казва: - Немците ли? Ами да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Герои

- Всички знаем, че вълшебната думичка е "моля", като в изречението "моля, не ме убивай". Твърде жалко, че Чък Норис не вярва във вълшебства.