Червената шапчица, Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…

Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?

Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.

Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.

Вълкът: Но аз говоря сериозно.

Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.

Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.

Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.

Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?

Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!

Вълкът: Кога един вълк е непоносим?

Бабата: Когато прекалява с въпросите.

Вълкът: А една жена?

Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.

Вълкът: Много сте строга към себе си.

Бабата: Разчитам на вашата дискретност.

Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.

(изяжда я)

Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.