"
Цялото семейство ще излизаме на разходка. Приготвила съм им дрехи - на малкия каквото съм преценила, на по-големия каквото той си избере, а на най-големия, каквото аз кажа. Двамата съм измила и облякла, най-големия, все пак се накани да се избръсне и той се е облякъл, само миг на разсейване от моя страна и единия е намерил шоколад отнякъде, омазал се е по лицето, по блузката докъдето е стигнал, оправих го. По едно време ми замириса подозрително, нищо добро и малкия е напълнил памперса, измих и него, преоблякох го. Поглеждам към моя любим, накипрен като циганин за годеж, но говедото докато си пиело кафето се е накапало, бързо гладя друга риза, слава богу, поне него не мия. Дойде ред да погледна и себе си - в главата съм като горгона Медуза, вкиснала съм се от бързане, вземам душ, обличам се, макиажа в движение, обличам това, което първо мерна и всичко това за десет минути. В това време ония висят на вратата и нервно питат:
-Е хайде де, докога ще те чакаме?!.....
-Е хайде де, докога ще те чакаме?!.....
92 прегледа