Когато бях малък и се смеех, тичайки гол по улицата, всички ми се радваха. Сега ефектът е съвсем различен...

Ммм… колко е хубаво да те мързи и да можеш да си го позволиш.

Винаги пропускам момента, когато лекият, пикантен безпорядък в стаята се превръща в неконтролируема кочина.

Любов от пръв поглед обикновено се случва някъде след втората бутилка.

Интересно, ако умра и попадна в ада, след колко време ще разбера, че всъщност не съм на работа?