Поетът мисли в образи: той не доказва истината, а я показва.

В магазина: - Имате ли турски хляб? - Турски? Не! - Ми тоя рязания къв е?

Само с мълчание събрах достатъчно гласове - к'во ли ще стане ако си отворя устата?

Така ми се иска да бъда човек, но хората ми пречат.

Ех... шведска тройка на шведска маса...