Ден първи - Германия, 15.11.1998 г.



Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ!



Ден първи - Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:



Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е ...добре. Значи съм "Опел" - скапах!



Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел":



Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм!



Ден трети - На ферибота за Италия:



Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия!



Ден четвърти - Милано, Италия:



Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.



Ден четвърти - Милано, Италия:



Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?



Ден пети - Милано, Италия:



Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!



Ден шести - магистралата Милано-Торино:



Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!



Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:



Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди...



Ден десети - на градско в Милано:



Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!



Година първа:



Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не!



Година втора:



Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не!



Година трета:



Карам без масло, а се чувствам... смазан!



Година десета:



Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"!



Година петнадесета:



Умрял съм - значи отивам в България!



Година петнадесета, ноември, Горубляне:



Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи!



Година двадесета:



Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник!



Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:



Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка...



п.п. Ще се видим в Ада!