На Марко Тотев само веднъж му провървяло. На погребението му валял проливен дъжд и само той бил на сухо...

- Скоро ще бъдем щастливи! - Да, остават някакви две седмици само. - Колко щеше да е хубаво ако беше утре... - Невъзможно, скъпа, не само ние с теб се развеждаме.

- Анна, Вие вече от три години сте вдовица... Аз също съм сам... Не съм първа младост, но съм осигурен... Разбирате ли намека ми? - Ех, Минчо, с удоволствие ще стана и Ваша вдовица.

Колко наивна бях! Мислех си, че не се е родил човекът, който да бъде в състояние да ме командва. Но явно съм бъркала. Оказва се, че аз сама съм го родила.

След погребението на тъщата: - Добре де, как умря? - Ами поряза се докато белеше картофи и аз я гръмнах - да не се мъчи...