Спирам такси: - Клокотница... - Улицата ли? - Не, братле, битката... Закъснявам вече...

- Ако знаеш как не ми се ходи на гости на съседите! - Да не мислиш, че на мен ми се иска? Представяш ли си как ще се зарадват, ако не отидем? - Прав си! Да вървим!

- Колежке, колежке! Нищо не знаете... Какво да ви правя? - Ами... - отпаднало казва момичето - каквото... трябва... - За "каквото трябва" съм вече стар...

- Уууф, камък ми падна от сърцето. - И на мен оня ден, ама от бъбрека.

- Много се извинявам, господине! Седнала съм ви на очилата без да искам! - Не се притеснявайте, госпожо, те са виждали много по-лоши неща!