- К'о пра'иш? - обажда се Иванчо на Марийка.
- Самозадоволявам се.
- И как го правиш? - за любопитствал Иванчо.
- Ям банан.
- Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. - А с мама разговаря ли? - Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
Един ден Иванчо се появил на училище с посинено око и разказал: - Отивам снощи да спя при мама и тате, и по някое време бащата тихо попита “Детето заспа ли?” и аз също тихо – “не”. Той нещо се ядоса...
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: - Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: - Ами Иванчо, едното е болно, а другото го...
Иванчо стои при майка си в кухнята. Гледа я, гледа и му омръзва. Майка му веднага възкликва: - Иванчо, ако не ти е интересно отиди при Марийка. Иванчо веднага: - Вярно ли, мамо? - Да! - казва...
- Тате, а Тихия океан наистина ли е тих? - Иванчо, не може ли да зададеш по-сложен въпрос!? - Добре... Тогава кажи, кога е умряло Мъртво море?