- Съжалявам, но работното ми време е до 17 часа, а сега е 17.05.
- Помогни ми, бе докторе, умирам!
- Какво да те правя? Освен да ти дам час за утре в осем часа да си пръв…
- Това ли е хуманността на нашата медицина, да ме оставиш да умра като куче.
- Прав си за хуманността – рекъл трогнат лекарят.
– Не мога да те оставя така…
Извадил ножа от гърба му и го забил до дръжката в окото му.
- Тичай бързо при очния, той работи до 17.30 часа.