"
Двама близки приятели умират в автомобилна катастрофа и отиват заедно при Свети Петър. Той изпратил единия в Рая, а другия в Ада. Един ден изпратеният в Рая се разхождал безгрижно и стигнал до оградата на Ада. Видял приятелят си да седи на маса с чаша уиски на нея, в скута му разположена прелестно красива дама по бельо, а до него свири оркестър. Стоял изненадан известно време, докато решил да попита:
- Абе, уж аз съм в Рая, а при нас такива удоволствия няма. Да не бях водил толкова праведен живот, щеше да ми е хубаво при теб в Ада.
Приятелят му го гледал известно време, поел си дълбоко въздух и отговорил:
- Мислиш си, че е хубаво в Ада ли? Не е, чашата има дупка, жената не, а след малко излиза да пее Джорджано!
- Абе, уж аз съм в Рая, а при нас такива удоволствия няма. Да не бях водил толкова праведен живот, щеше да ми е хубаво при теб в Ада.
Приятелят му го гледал известно време, поел си дълбоко въздух и отговорил:
- Мислиш си, че е хубаво в Ада ли? Не е, чашата има дупка, жената не, а след малко излиза да пее Джорджано!
99 прегледа