Купих си книгата "Екзотични, трудни за установяване отрови". Само я оставих на шкафчето. Мъжът ми, вече трети ден води децата на градина, готви, пере...

Ако вървите и не виждате, значи вървите назад.

Благословен да бъде този, който няма какво да каже и въпреки това мълчи.

Учителка спори с ученик: - Не ми го слагай в устата! Не съм го казала!

- Скъпа, как можа да постъпиш толкова жестоко с мъжа си?! Той сигурно страда! - Да бе, страда!… Лежи на дивана и почесва разбитото си сърце!