- Ало, здрасти Пешо, къде си? - Ъ-ъ-ъъъ, момент.

- Пешо, защо си толкова нервен? - Развеждам се... Не знам как да кажа на баща ми. - Защо? - Още не съм му казал, че съм се оженил.

Срещат се двама приятели. Единият мрачен като градоносен облак. - Какво ти има бе Пешо? Що си такъв мрачен? - А, остави, роди ми се син... - Е защо не се радваш тогава? - Ами щото и жената...

В леглото той и тя. После. Той: - А ти ми казваше, че си била девойка. - Ами бях - питай Пешо.

Пешо, щастлив ли си от женитбата си с Катя? - Наполовина. - Не те разбирам! - Ами аз съм женен, а тя е щастлива.