"
Двама слаботелесни приятели, които не се били виждали от много време отишли да се почерпят в едно заведение. Пийнали както трябва и единият казал:
- Ако знаеш колко съм смел. Нищо не може да ме уплаши.
Другият се изсмял:
- Да, да. Хайде на бас за 100 лв., че не можеш да отидеш при онази мутра, която е седнала в съседното сепаре и да му лепнеш един шамар зад врата, без той да те пребие.
- Не мога ли?! Как да не мога.
Станал и отишъл до мутрата, която тъкмо вечеряла със своята приятелка. Застанал до него и му лепнал як шамар зад врата. Мутрата веднага скочила и тъкмо да го нокаутира и нашият човек казал:
- Абе, Пешо, ти ли си?! Не сме се виждали от казармата. Как си?
Мутрата си помислил: "Този е на един удар. Ще го нокаутирам и ще взема да го убия. Просто не си заслужава. Ще трябва да пиша обяснения, проблеми с полицията и т.н. Явно се е припознал. Чудо голямо.". После отвърнал:
- Приятел, нещо си се объркал. Аз не съм Пешо.
- Леле, господине, много се извинявам. Ама сте като две капки вода. Толкова си приличате. Още веднъж много, много се извинявам.
Нашият човек се връща при приятеля си, който скърцайки със зъби му дал 100 лв. Продължили двамата да се черпят, но този, който загубил баса не може да си намери място от яд. След като се почерпали достатъчно, той пак попитал приятеля си:
- На бас за 500 лв., че не можеш да му удариш втори шамар и пак да ти се размине.
- Как да не мога!
Станал нашия човек и пак при мутрата. Лепва му шамар зад врата и почва:
- Пешо, как си? Какво правиш? От казармата не сме се виждали.
Мутрата му отвърнал:
- Ей, мой човек, просиш си боя. Нали ти казах, че не съм Пешо.
- Олеле, господине, много извинявайте, но ако можехте да видите Пешо - направо с него сте като близнаци. Знаете как е приятелството от казармата. Той едър мъжага като Вас, а аз - вейка. Затова и го поздравявах с шамар зад врата. Сам разбирате, че ако и той ме поздравяваше така, да ми е видял сметката. Знаете как е казарменото приятелство. Много, много се извинявам.
- Добре, оставете ме, няма проблем.
Връща се нашият човек при приятеля си, който вече червен като домат му дава 500 лв. В това време мутрата си помислил: "Абе тоя се е напил и ме бърка с приятеля си Пешо. Ще вземе да дойде пак и вече няма да се стърпя и ще го пребия. Я по-добре да се преместя в другото сепаре и да не се разправям. С приятелката имаме по-задушевен разговор.".
Речено-сторено! Мутрата станал и се преместил в другото сепаре. В това време изгубилия двата баса гледа и си мисли: "Аха. Мутрата се премести, явно вече се е изнервил. Трети шамар няма как да се размине.". Уверен казал на приятеля си:
- На бас за 1000 лв., че не можеш да отидеш и да му лепнеш трети шамар и пак да ти се размине.
- Не мога ли? Как да не мога!
Става нашият човек, отива при мутрата и му лепва звучен трети шамар. Мутрата скача да го пребие и в този момент нашият му казва:
- Абе, Пешо, ти тук ли си бил? Ако знаеш как се издъних. Преди малко, заради поразителната прилика с теб, един бабаит изяде два шамара.
- Ако знаеш колко съм смел. Нищо не може да ме уплаши.
Другият се изсмял:
- Да, да. Хайде на бас за 100 лв., че не можеш да отидеш при онази мутра, която е седнала в съседното сепаре и да му лепнеш един шамар зад врата, без той да те пребие.
- Не мога ли?! Как да не мога.
Станал и отишъл до мутрата, която тъкмо вечеряла със своята приятелка. Застанал до него и му лепнал як шамар зад врата. Мутрата веднага скочила и тъкмо да го нокаутира и нашият човек казал:
- Абе, Пешо, ти ли си?! Не сме се виждали от казармата. Как си?
Мутрата си помислил: "Този е на един удар. Ще го нокаутирам и ще взема да го убия. Просто не си заслужава. Ще трябва да пиша обяснения, проблеми с полицията и т.н. Явно се е припознал. Чудо голямо.". После отвърнал:
- Приятел, нещо си се объркал. Аз не съм Пешо.
- Леле, господине, много се извинявам. Ама сте като две капки вода. Толкова си приличате. Още веднъж много, много се извинявам.
Нашият човек се връща при приятеля си, който скърцайки със зъби му дал 100 лв. Продължили двамата да се черпят, но този, който загубил баса не може да си намери място от яд. След като се почерпали достатъчно, той пак попитал приятеля си:
- На бас за 500 лв., че не можеш да му удариш втори шамар и пак да ти се размине.
- Как да не мога!
Станал нашия човек и пак при мутрата. Лепва му шамар зад врата и почва:
- Пешо, как си? Какво правиш? От казармата не сме се виждали.
Мутрата му отвърнал:
- Ей, мой човек, просиш си боя. Нали ти казах, че не съм Пешо.
- Олеле, господине, много извинявайте, но ако можехте да видите Пешо - направо с него сте като близнаци. Знаете как е приятелството от казармата. Той едър мъжага като Вас, а аз - вейка. Затова и го поздравявах с шамар зад врата. Сам разбирате, че ако и той ме поздравяваше така, да ми е видял сметката. Знаете как е казарменото приятелство. Много, много се извинявам.
- Добре, оставете ме, няма проблем.
Връща се нашият човек при приятеля си, който вече червен като домат му дава 500 лв. В това време мутрата си помислил: "Абе тоя се е напил и ме бърка с приятеля си Пешо. Ще вземе да дойде пак и вече няма да се стърпя и ще го пребия. Я по-добре да се преместя в другото сепаре и да не се разправям. С приятелката имаме по-задушевен разговор.".
Речено-сторено! Мутрата станал и се преместил в другото сепаре. В това време изгубилия двата баса гледа и си мисли: "Аха. Мутрата се премести, явно вече се е изнервил. Трети шамар няма как да се размине.". Уверен казал на приятеля си:
- На бас за 1000 лв., че не можеш да отидеш и да му лепнеш трети шамар и пак да ти се размине.
- Не мога ли? Как да не мога!
Става нашият човек, отива при мутрата и му лепва звучен трети шамар. Мутрата скача да го пребие и в този момент нашият му казва:
- Абе, Пешо, ти тук ли си бил? Ако знаеш как се издъних. Преди малко, заради поразителната прилика с теб, един бабаит изяде два шамара.
150 прегледа