Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.



- Тате, може ли да те попитам нещо?

- Разбира се, какво има?

- Ти каква заплата получаваш?

- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?

- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?

- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…

- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?

- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…



Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.



- Не спиш ли? – попитал той.

- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.

- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.



Детето се усмихнало.

- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.



Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.



- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.

- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…