- Иванчо, защо цял час стоиш над тази празна тетрадка? - пита учителката. - Това е тетрадката ми за смятане наум, госпожо! - отговаря Иванчо.

Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита: - Кво става бе, що си ревнал? - Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон.... - Ти пък, я се успокой! Не...

- Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? - Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.

- Как се казват родителите ти? - пита Марийка. - Мария и Ангел. - отговаря Иванчо. - А как се казва майка ти?

Иванчо към учителката: - Трябва ли да се наказва някой, за нещо което не е направил? - Не, разбира се. В никакъв случай! - Добре. Аз не съм направил домашното...