Един поп се прибирал от пазар , карайки старото и куцо магаре по прашния път кам манастира . Видял красивата монахиня Мария , като истински дженталмен и предложил да се качи на малката каручка . Качила се скромната девоика и отчето се провикнал

-Дий Марко

Старото магаре се опитало да потегли , но силите го напуснали , паднало на зекята и непомръднало вече.

Монахинята се притиснила какво ще правят по средата на пътя късно вечерта.

- Небой се, - казал отчето -ще преспим тук а сутринта рано ще мине отец Васил и ще ни вземе.

Сагласила се девицата постлала одеало и решила да ляга , когато отчето казал.

-Грешно е да мачкаме божийте одежди саблечи ги.

Саблекли се и легнали на студенара земя.

Въртял се попа напред, назад сън него хваща . Доближил крехкото тяло на Мария и тя усетила твърдата напориста мажественост . И попитала.

-Какво е това отче?

-А това ли? Това е дар от бога , ако го вкарам в теб веднага се заражда нов живот.

Монахинята подскочила от радост.

-Даваи бързо вкарвай го на магарето дай му нов живот и да си отиваме в манастира.