Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното...

Помня какви добри времена бяха: отивах в магазина с 5 лв. и се връщах с 3 кила вратни пържоли, хляб, салам, бутилка уиски и бадеми. - А сега? - А сега… Сега сложиха камери!

Пътувам си в метрото, срещу мен седи едно момче, чете книга, но от време на време вдига поглед към мен и ме гледа изпитателно. Хубаво момче. Явно идва неговата спирка и той става. И тогава виждам книг...

На плажа: - Емо, тази с монокините много настоятелно те гледа! - Остави тук портфейла, и върви я питай какво иска!

Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит. Едната казва: - Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта...