Отишла тя и в къщата на другия зет, да провери и него. Скочила в кладенеца и започнала да вика. Ама зетя хич и не помръднал и тя се удавила. На другия ден пред къщата си намерил един мерцедес
с надпис - "На зетя от благодарния тъст!"
Тъст се разминава със зетя си по стълбите на блока и го пита: - Змията горе ли е? - И двете са вкъщи.
Обяд. Зет към тъща си: - Мамо, допълнително няма ли да искате? - Разбира се, сине! - Хубаво е, че не искате.
Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!
- Не ти стои добре костюма! - направи забележка тъщата на зетя си в деня на сватбата. - Следващия път ще е по-добре, мамо. - с достойнство отговорил той.
Тъща уговаря зет си: - Зетко! Като умра, изгорете ме, и праха ми разнесете тук, по двора... - Да бе да! Като излезе вятър, пак да се намърдаш вкъщи...