- Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? - Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище...

Буди се сутринта Неделчо, протяга се: - Хубаво е времето, хубаво е и настроението, така ми се работи! Ще дремна още малко, може да ми мине.

Мога много добре да лъжа... дали да не отида да работя в някоя рекламна агенция??

Дъбстеп — това е подсъзнателно тъгуване на младото поколение по шумовете на работещия завод.

- До господина, който ходи гол по втори перон, минете до гише "Информация"...Аз също искам да ви видя...