- Слънчице, кафе искаш ли? - Да, скъпи! - Тогава направи и на мен едно.

Нищо не разсънва така, както чаша горещо, черно, сладко кафе... изсипано на корема.

- Извинете, госпожо! Колко е часът? - Шест и половина. - Благодаря! - И само това? Няма "колко сте красива", няма "как се казвате", нито "искате ли да пием по кафе"? Ей, големи педали станахте!

Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си: - Прати ми счетоводителя при мен. - На обяд е. Вече е дванадес...

Полях си ноутбука с кафе... Толкова бързо даже автомат Калашников в армията не разглобяват!