Най-после реших да се оженя на четиридесет години, когато ми стане скучно. Или, още по-добре, на петдесет - когато ми омръзне живота!

Заряза ме жената. Странното е, че нищо не предвещаваше бедата. Лежахме, пушехме, разказвахме си весели спомени и изведнъж се появи жената.

Двама старци се разхождали из парка и единият казъл на другият: - Хайде да седнем на някоя пейка и да си починем. Седнали и ПОЧИНАЛИ!!!

Срещат се двама, единия разправя: - Вчера си мерих члена - петнадесет. - И аз съм мерил моя, тридесет и седем. - С какво си го мерил? - Как с какво? С термометър!

Първото нещо, което един непубликуван автор трябва да запомни, е че никой изобщо не го е молел да започва да пише. Когато добре е запомнил това, той няма право да се обезсърчава, че другите хора ги пу...