Пенсионерът Генко Б., връщайки се от вилата, така бързал за последния автобус, че догонил предпоследния.

На сутринта Генко излезе от апартамента на писателката и си помисли: - ”Книгата е по-хубава…”

- Генко, обичаш ли ме? - Нямам пари! - Ама що веднага за пари, аз за чувствата.... - Обичам те, Миче, много те обичам! - Уф, вече не е важно...

- Генко! Обичаш ли ме? - Ванка! Защо да те обичам....Ние да не сме обратни? - Имам още половинка ракия. - Е, тогава те обичам...

Жената на Генко се хвали пред приятелки; - Много е упорит моя! Нямате си идея, колко е трудно да го накарам да се съгласи, че не е прав, когато наистина е прав!