Генко: - Докторе, мисля, че си губя зрението, не мога да виждам надалеч. Докторът дърпа пердето в кабинета си и пита: - Виждате ли слънцето? - Да. - Е, то е на 150 милиона километра... колко...

- Наздраве! Съвместното правене на любимото занимание сближава хората, чувстваш душевен подем и комфорт! – Генко, не плямпай толкова, ами сипвай още!

- Кети, искаш ли да ти подаря всичко, небето, звездите, луната, цялата вселена. - Генко, ама какво, пари съвсем ли няма?

На сутринта Генко излезе от апартамента на писателката и си помисли: - ”Книгата е по-хубава…”

- Генко, имаш ли някаква мечта? - Имам. - Каква? - Искам да спра да пия. - Ами спри! - И?! А после как да живея без мечта?